Литосферата е най-горната твърда обвивка на нашата планета. Тя включва земна кора и най-горните части на мантията разположени над астеносферата. Отделянето на литосферата от астеносферата се базира на реологични свойства, а не на химични. В повечето случаи долната граница на литосферата е рязка, като на дълбочина 100 – 150 km има една забележителна зона с ниски скорости на сеизмичните вълни. Тя се нарича зона с нисък вискозитет и се разполага под повечето платформни области и горната ѝ граница съвпада с основата на литосферата. Под средноокеанските хребети и континенталните рифтове тази зона може да достигне до границата на Мохоровичич (под 2,5 km). Нисковискозитетната зона е слабо представена под повечето докамбрийски щитове и вероятно не съществува под архайските, където литосферата е с дебелина над 300 km. Тази зона, която е резултат от топене на горната мантия, играе главна роля плейттектониката, осигурявайки нисковискозен слой, върху който плочите се плъзгат с много малко триене. От температурна гледна точка, нисковискозитетната зона съвпада с изотерма съответстваща на температурата на солидуса на скалите. Дебелината на литосферата в различните участъци е различна и се определя по различни способи
