Земната кора е различна под континентите и под океаните. Континенталната земна кора обикновено има дебелина 35 – 45 km, а в областта на планините – до 70 km. Горната част на континенталната земна кора съставлява непрекъснат седиментен (утаечен) слой, състоящ се от древни не изменени или слабо изменени седиментни и вулканични скали. Отделните слоеве често са силно нагънати, разкъсани и преместени по разломи. В някои места (в щитовете) седиментния слой отсъства. Цялата останала част от континенталната земна кора се разделя на 2 части в зависимост от скоростта на сеизмичните вълни. Горната част носи условното название „гранитен слой“ (скорост на сеизмичните вълни до 6,4 km/s, а долната – „базалтов слой“ (6,4 – 7,6 km/s). Най-вероятно „гранитния слой“ е изграден от гранити и гнайси, а „базалтовия слой“ – от базалти, габро и силно метаморфозирани седиментни скали в различни съотношения. Тези 2 слоя частично са разделени от повърхността на Конрад, при преминаването на която скоростта на сеизмичните вълни рязко скача. В дълбочина намалява съдържанието на силиций и нараства съдържанието на железни окиси и магнезий. В още по-голяма степен нараства скоростта на сеизмичните вълни при прехода им от земната кора към субстрата
